Виртуална частна мрежа (VPN) е защитена мрежа, която използва предимно обществени далекосъобщителни инфраструктури, като например Интернет, да осигури отдалечени офиси или пътуване потребителите достъп до централна организационни мрежа. VPNs обикновено изискват отдалечени потребители на мрежата да бъде удостоверен, както и често защитени данни със стена и шифроване на технологии за предотвратяване на разкриването на лична информация на неупълномощени лица. Има два типа VPNs; VPNs за отдалечен достъп и сайт към сайта VPNs. VPNs за отдалечен достъп са за отделните потребители, които не са в определен обект - дистанционно или роуминг потребителите като търговци. Сайт към сайта, VPNs се за няколко потребители на определено място - като регионални офиси. VPNs може да обслужва всички мрежови функции, която се намира във всяка мрежа, като например споделяне на данни и достъпа до мрежови ресурси, принтери, бази данни, уеб сайтове, и други VPN потребител обикновено изживявания централната мрежа по начин, който е идентичен с е свързан директно към централната мрежа. VPN технологии чрез обществения Интернет замени необходимостта да заявка и поддържа скъпи посветен наети линия далекосъобщителни вериги, след като характерни за широка зона мрежови инсталации. Виртуална частна мрежова технология намалява разходите, защото не се нуждае физически наети линии за свързване на отдалечени потребители към интранет.[1]